Най-малкият син на мелнишкия владетел Слав често ходел на лов с баща си из дербите на Алиботуш. Той се опиянявял от красивата планина, съчетала в себе си величието на природните сили - дъха на планинските цветя с миризмата на вековните борове, песента на птиците с воя на свирепите вълци и чакали,острите зъбери с тучните поляни, по които скачали бързоноги сърни и елени. Ведньж синът на деспота толкова се захласнал от красивата природа, че се загубил. Лутайки се из гората, той се озовал на една полянка, на която съзрял изумителна картина. По средата спокойно пасяла тънкокрака кошута, а в близост до нея седяло леко мургаво чернокосо момиче, което виело венец от горски цветя. В първия момент младият ловец помислил,че това е видение, породено от умората и затворил за момент очи. Когато ги отворил, картината продьлжаала да бъде същата. Купидон успял да изпрати своите стрели право в сърцето на деспотовя син.

Смутени от присъствието на друг човек, момичето и кошутата побягнали и се скрили в гората. Гледайки след тях синът неможал да прецени кой  бяга по грациозно - момичето, или кошутата. След малко на поляната се събрали и останалите ловци, които трьгнали да търсят загубилия се. На всички направил впечатление развълнувания му вид, но си помислили, че се е уплашил от сполетялото го премеждие.

 В Мелник синът разказал на баща си причината за неговото вьлнение. Деспот Слав веднага се разпоредил да потърсят момичето и да го поискат за жена на наследника. Пратениците отишли в най-близкото село до мястото кьдето се е случило всичко това- Голешово. Оказало се, че момичето е от същото село,но е циганка.Това смутило пратениците и те не изпълнили мисията си. Вьрнали се и обяснили всичко на деспота. В дните на патуването им до Голешево синът се поболял, мислейки непрекъснато за момичето. Когато баща му обяснил как стоят нещата, това изобщо не се отразило на неговото желание. Тогава деспот Слав изпратил отново пратениците да искат циганката  за негова снаха.

 Възгордян от това, че не друг, а сам деспот Слав му оказва такова внимание, баща й по цял ден седял в кръчмата и се хвалел на присъсвуващите, че няма да даде дъщеря си за деспотска снаха. Когато пристигнали пратениците той категорично им отказал. Така станало и при следващия и по-следващия път. През това време синът на деспот Слав от ден на ден изпадал в по-тежко състояние. Какво ли не опитал деспота, за да убеди циганина да даде дъщеря си. Нищо не помагало.

 Междувременно циганинът обзет от гордост събирал около себе си хора в кръчмата и се кълнял, че за нищо на света няма да даде дъщеря си за снаха на деспот Слав. Селяните го гледали и му се чудели на ума. Но както казва народа- ``вари го, печи го, чиганиньт все си е циганин``

 В селото имало един зевзек, който се бил запилял известно време по широкия свят на гурбет. Често селяните казвали на циганина:

 -Почакай малко да се прибере Митьо зевзека, пък ще те питаме тогава какво се хвалиш!

Не щеш ли в това време- ето ти го и Митьо на вратата. Веднага селяните му разказали историята с деспотовия син. Острият ум на Митьо преценил,че сега е моментьт селото да се освободи от своите цигани, не че били лоши хора. Пил набързо една ракия, яхнал кончето и право при деспот Слав.

-Добър ден - рекъл Митьо, разбрах че вашият син иска за жена една мома от Голешово.

- Ако сториш това - казал деспот Слав, каквото поискаш, това ще ти дам.

- Нищо няма да ти искам, само имам една молба.

- Казвай! - нямал търпение мелнишкият велможа.

- Искам след като тя стане своя снаха да изселиш всички цигани в Голешово.

- Това е най-малкото което мога да направя - казал деспод Слав.

Митьо зевзека веднага се вьрнал в Голешово и отишъл право в кръчмата. Циганинът продьлжавал да се хвали, даже си викнал и музика да му свири. Митьо отишьл до него и започнал да го налага с тоягата,с която си карал кончето..

- Не щеш, а, не щеш ,а! - удрял, колкото му сила държи и само това повтарял.

 Уплашеният циганин не знаел какво става. По едно време откачил на молби..

- Ща,бе братче, ща, как да не ща, само кажи за какво става става дума.  Тогава Митьо му казал..

- Не щеш да дадеш дъщеря си за снаха на деспота,а!

-  Ща,бе братче, ща, как да не ща, само  дето до сега не е дошъл разбран човек като тебе да ми каже.

 Още на следващия ден пристигнали пратениците от Мелник и взели мургавата мома, а заедно с нея потеглили и всички нейни роднини. Те били разселени, кой в Марикостиново, кой в Припечене, кой в Петрич.

Ето поради тази причина в Голешово няма цигани.