На път. Ти и твоето колело. Далеч от големия град и неговото забързано еднообразие, изтъкано от делнични образи и звуци. Ритмичното въртене на педалите уверено те отдалечава от главната пътна артерия и всеки навъртян километър все повече те изолира от образите на твоето ежедневие.

И ето че след поредния завой се озоваваш на прага на една друга реалност, очертанията на която бавно и величествено се материализират около теб. Този миг застива за момент във времето, след което преминава през теб, пречиствайки съзнанието ти от делнични мисли и проблеми. Остава само тихото хрущене на камъчетата под натиска на прашните гуми, лекото напрежение в мускулите на краката и усещането за свобода. Чувстваш леко замайване от богатството на възприятията, вливащи се отвсякъде в съзнанието ти. Очите ти са присвити под силните слънчеви лъчи, кожата ти жадно търси прохладния допир на случаен ветрец, а ноздрите се опитват да разгадаят съставките в ароматния коктейл от цветни ухания. Потните длани на ръцете здраво стискат кормилото и го насочват към издигащите се гористи склонове на планината пред теб. Прашната и тясна лента на пътя се вие през слънчевите хълмове и се губи в малката зелена долина сред червените покриви на непознато селце. На старата крайпътна чешма преди селото, докато разливаш студената планинска вода по зачервеното си лице, разбираш къде се крие магията в днешния невярващ на вълшебства свят. Знаел си го винаги. Но го усещаш само в моменти като този, когато животворната сила на природата прониква през тялото направо в душата ти. Когато ти и твоето колело сте на път.

Допреди десетина години велосипедният туризъм беше нещо непознато за страната ни. Днес това минало изглежда далечно, а многобройните любители на планинското колоездене са навъртели хиляди километри из прашните черни пътища и пътеки на България. Природните условия за велосипеден туризъм в страната ни са прекрасни, с голям потенциал за развитие. Всички български планини крият вълнуващи велосипедни маршрути, но най-добри възможности за велоприключения предлага Родопският масив. Сред гористите ридове на тази най-стара българска планина се вият множество тесни пътища и пътеки, по които е възможно да се пътешества на две колела. Всеки волен ездач и неговото вярно колело могат да достигнат по тях до скритите в сърцето на планината китни селца, повечето от които са запазили спомена и духа на миналото. В архитектурата на вековните си къщи, в живите народни обичаи и в сърцата на местните хора. Чистият въздух и прекрасните гледки на Родопите са нещо, което никога няма да забравите. Многобройните планински потоци и зелени поляни предлагат идеални условия за нощуване на открито - нещо задължително за всеки, който иска не само да се докосне, но и да се потопи в природата на тези вълшебни места. Магията на Родопите несъмнено ще ви завладее. Сега обаче ще ви предложим вариант за двудневен велосипеден преход, чийто маршрут пресича един все още непознат за повечето любители на природата планински район. Става въпрос за зоната, разположена между Южен Пирин и Славянка - там, където минава малко известният Парилски проход. Забележителното на тази местност се крие във факта, че допреди десетина години тя е била гранична зона с ограничен достъп, което е предпазило природата от посегателствата на човека. Началната точка на маршрута ви зависи от това дали ще се придвижите с автобус, или с влак. При първия вариант стартът ви ще е от град Сандански, а при втория (който е за предпочитане) - от гара Генерал Тодоров. Първата ви цел е село Катунци, пътят към което минава през още няколко селца с интересни имена, като Ново Кономлади, Капатово и Кромидово. От Катунци се продължава към село Петрово, където започва първото по-сериозно изкачване по приятен тесен асфалтов път. Оттам навярно минават не повече от двайсетина коли на ден. Изкачването е около десетина километра, а после следва изпълващо сетивата спускане към безвремието на село Голешево. Влизането в това селце, в жежкия летен следобед, е като надничането в стара снимка от началото на миналия век. Задължително е да посетите селския магазин, който изпълнява ролята и на кафене. Място за нощувка може да намерите по пътя след Голешево - има приятни полянки край реката. Вариант е да спите и преди спускането към селото.

На втория ден е истинското предизвикателство - превземането на Парилския проход. След Голешево асфалтовият път свършва и се кара само по почвени пътища, чак до село Парил. Изкачването на места е доста трудно, но усилията си заслужават. От връхната точка се разкрива прекрасна гледка към Славянка и високия 2212 метра Гоцев връх. Следва изпълнено с адреналин спускане към Парил, където отново излизате на асфалт. От там до град Гоце Делчев са около 25 километра, предимно спускане. Дали ще се пробвате, или не, зависи от желанието и подготовката ви.

Този маршрут не е за напълно начинаещи. Едно обаче е сигурно - приключенията с колело в планината ще ви разкрият съвсем нов свят на адреналинови емоции и незабравими усещания.

Автор Александър Орев