Тревисто растение от семейство устоцветни, достигащо до 50см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Наричан е  Българската виагра. 


Разпространение 

Алиботушкия чай е балкански ендемит. В България е разпространен е в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите и планината Славянка (Алиботуш) на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се още и в някои планини в Гърция, Република Македония и Албания. Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и др. магазини на страната. Изнася се и в чужбина.

Химичен състав 

Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие.



Употреба

Използваема част - надземната част, брана по време на цъфтежа - юни-юли. Действа откашлячно, противовъзпалително и омегчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други. Може би това е най-добрата родна билка при кашлица. Местни хора споменават, че космонавти го пиели при подготовката си за полет и че бил привилегия за членовете на Политбюро на ЦК на БКП през 1970-те год. В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето. Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации.
  Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.
  Начин на употреба - 3 супени лъжици от билката се варят в 1л вода 3 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.