"Сирница" се отбелязва с бурно веселие и огнени ритуали. Огънят - този вековен живец – върши своето чудо. Има ли огън – има и радост в дома. Има ли топлина, има и щастие. Загасналото огнище е мъртвило в къщата. 
 Всички гледат да се наиграят на Сирница на хорото, защото от сега чак до Великден не се играе. Това са цели четирисет дена.
Край богатата трапеза се изпълнява и друг обичай за този ден - Прошките. Прошка се иска само на Сирни Заговезни. Младите ще поискат прошка от старите, за да им е леко на душата през цялата година. Старите ще им простят и ще ги потупат по рамото. Младите пеят песни, че празник без песни, не е празник. 
 За този ден всяка къща е почистена, спретната, подредена с най-нови постелки, сготвени са най-тлъстите кокошки, опечени са пухкави баници. Приготвена е бъклица с вино.
После идва ред на хамкането. На дълъг конопен конец от тавана се връзва яйце, парче сирене и въглен - пазилото на къщата. Проточили вратлета, децата първи се устремяват да гонят конеца с лакомства. Хамкането някога е било с яйце, а халвата е дошла много по-късно на българската трапеза.
 Този момент, когато на общата трапеза святкат радостни искри от очите, когато пролетта ражда хиляди надежди, селянинът мисли за земята, за хляба. Той благославя труда, който носи истинска радост. Здрав ли е да се труди - всичко е наред.



*** За празника Сирница в Голешово разказва и Иво Циков