[BG]   EN  

Добре дошли!
Али ботуш
Анкета
Видео
Голешово
Диалект
Жители
Забележителности
Земеделие
Имоти
Къщи
Легенди
Лични
Лов
Музей Яворов
МФГ "Голешовски фантове"
Настаняване
Ничия земя
Обичаи
Оцеляване
Песни
Пещери
Природа
Публикации
Рецепти
Рожен
Родова памет
Самодейност
Славянка
Спомени
Спорт
Стари снимки
Стойо Хаджиев
Туристи
Фамилни имена
Форум
Хижа Извора
Храмът
* Новини


За контакти Благодарности

Ничия земя / ФОТОДНЕВНИК

ФОТОДНЕВНИК
13.11.08 12:05

Автор:СВЕТЛАНА БАХЧЕВАНОВА

 

НИЧИЯ ЗЕМЯ
Стаята,в която живее Сотир Байрямов от село Голешово, гледа през отворения и без прозорци балкон, към главната улица на селото. Под него, на първия етаж от къщата, живеят козите му. В момента Сотир е безработен, но все още млад, за да получава пенсия. Оскъдни са средствата му за живеене. Приготвя си зимнина и гледа кози за мляко и сирене. Един от малкото хора в селото, който никога не е бил съгласен с режима до 1989 година.
   Иван Михов от село Голешово, навръщане от нивата си с магаре, натоварено с картофи.
Голешово е едно от най-старите села зад кльона, чиито жители сега наброяват 79.
   Иван Михов на връщане от нивата си, където е събрал картофи за зимата. 
село Голешово.
   Иван Михов от село Голешово
   Избата на Дамяница, където отлежава виното No Man's Land, произведено от грозде от лозята зад кльона. Години наред тези лозя са били необработвани пораде факта, че са били в т.н. Ничия земя, където влизането е било забранено без специални разрешителни. Земята е екологично чиста, а виното произведено там е едно от най-търсените на световният винен пазар.
   Лозята зад кльона, по пътя за село Пиперица.
   
   Гроздобер в лозята на село Пиперица, останало вътре, в Ничията земя, след построяването на кльона. Много от жителите на селото загубили нивите си, поради невъзможност да преминават бариерата на кльона. В последствие земите се взимат от ТКЗС. Днес техните реални собственици ги обработват отново.
   Зърна от грозде, изчистени от дръжките преди да отидат в огромни бъчви на вино комбината Дамяница за отлежаване.
   Операция по почистването на гроздето преди да бъде превърнато в гроздов сок,който отива за отлежаване в бъчви. Операцията се извършва на ръка в цеховете на Дамяница.
   След свалянето на кльона,хора от близките села свободно преминават и обработват лозята и нивите си в бившата Ничия земя.
   Изоставена наблюдателна кула на check point-a  за село Петрово. По този път се е влизало в т.н. Ничия земя, където се намира с. Пиперица. На ръба на планината, зад кулата е реалната Гръцка граница.
   Пътят отвеждащ към село Лехово.Едно от селато останали вътре в Ничията земя след издигането на кльона. Порутени и изоставени къщи,липса на транспорт, вода и медицинска помощ са обезлюдили селото до 12 човека. Повечето са възрастни хора, които помнят и по-добри времена.
   Бившата наблюдателна кула на пътя за с. Пиперица. Денонощна гранична охрана е пазила никой да не преминава Ничията земя и избяга в Гърция. Повечето от хората опитали да избягат, са били хора несъгласни с политиката на Източният блок. Мнозина са намерили смъртта си тук.
   Григор Герчев, собственик на 2 дка Каберне в областта Камбанката, прибира реколтата си от грозде, която откарва с магарешка каручка, за да  продаде на фирми, които произвеждат вино.
   Григор Герчев
   Останки от кльона на граничният пункт, през който се е преминавало, за да се отиде на 20 км към планината Али ботуш в село Голешово. Останките от кльона са оставени по молба на Тодор Балтаджиев, който сега е управител на хижа Извора, недалеч от кльона. Кльона тук е построен през 1960. Като резултат много хора са загубили нивите и лозята си, тъй като не са могли да влизат да ги преработват.
   Къща иззета от народната власт, след като член на семейството успешно преминава границата. По-късно е превърната в първото училище в с. Пиперица. Рисунки от двете страни на входа - граничар с автомат и дете. От дясно- граничар с автомат и куче. Надписи- "Учим се и бдим" и "Браним родината".
   Площада на с.Голешово. Сградата в ляво е бивш смесен магазин и ресторант. Жителите на селото сега наброяват 79.
   Дупка избита в стената на  бившият граничен контрол на кльона, по пътя за село Лехово. През дупката се вижда ров, в който е бил поставен кльона с мрежа,по която е течало електричество.
   Гроздови насаждения при залез слънце.
   Път по продължението на кльона. Електричество е течало по телта и всеки допир до нея е включвал аларма в близката застава. Мнозина бегълци от социалистическият лагер към Гърция са смятали, че веднъж преминали кльона, вече са в Гръцка територия. Те не са знаели, че след кльона са влизали в Ничията земя, където именно са били залавяни от граничарите.
   Вангелия Шаркова на 81 в къщата си в с.Лехово.
Пластмасовите бутилки до вратата са пълни с вода, донесена от другаде, тъй като селото е на сух режим. Само 10 мин на ден има течаща вода.
   След свалянето на кльона населението от бившата Ничия земя, се връща към поминъка си - овце, кози, лозя- произвеждащи едни от най-добрите вина.
   Вангелия Шаркова от Лехово показва снимки от сватба, състояла се в селото, когато там са живели над 600 души. След издигането на кльона, селото постепенно се обезлюдява.
   Останки от мрежата на кльона по пътя за с. Голешава. Цял един завод близо до София е произвеждал метална мрежа, за да задоволи нуждата на страната да бъде заградена от външния свят.  По тази мрежа е текло електрически ток и всеки допир до нея от човек или животно е алармирал в близката застава.
  Пътя през лозята към с. Пиперица.
   Пиперица помни и по-добри времена преди издигането на кльона- весели  танцови забави съпътствали живота на младите хора в селото. Днес тук живеят по-малко от 10 пенсионери. Кирил Павлов показва снимка, на която той и негови приятели празнуват и пият вино от дамаджани.
   Вангелия Шаркова на 81г., на стъпалата пред къщата си в с.Лехово. Неотдавна съпругът й Славчо е починал , оставяйки на нея грижата по къщата и стопанският двор. Тяхната снимка от сватбата все още стои закачена на огледалото. Деца, внуци и правнуци често я посещават. 
 
  Гела Джикова на прозореца на своята къща- една от малкото останали в с. Голешово. 
  Жител на село Голешово на път за нивата си да бере картофи. Както на времето, тук магарето все още е основно средство зо предвижване. 
 
  Снимка на Кирил Павлов, бивш кмет на Пиперица като войник. Кирил Павлов е бил избиран многократно за кмет на селото както преди, така и след 10 ноември1989г.
 
  Надежда Мурджова на 87 год. е един от малкото останали жители на с. Пиперица. Тя помни историята на селото от времето, когато е било пълно с хора. Имало е танцови забави и сватби.
Сватбения пръстен, който тя все още носи на ръката си й напомня, че е останала сама.
Понякога синът й идва да я посети и помогне в  грижите по къщата.
 
   Надежда Мурджова
   
Михаил Димитров, техник винар в Дамяница, където се произвежда виното Ничия земя.
Гроздето за това вино идва предимно от лозята, които се намират зад кльона.
Тясната ивица земя, която преди е разделяла Източният блок от капитализма, днес е екологичен рай!
 
  Село Лехово - режим на водата кара хората да носят вода с цистерни от близки водоизточници.
 
   
В село Лехово няма вода. Водата идва по 10 мин на ден. Малкото останали възрастни се запасяват с вода в цистерни дърпани от магарета.
  Бившият кмет на Пиперица Кирил Павлов
   
Бившият кмет на Пиперица Кирил Павлов позира със своя фотография като войник. Кирил е избиран многократно за кмет на селото. Днес той притежава 80дка лозя, които обработва и част от продукцията продава на фирми от Сандански, които произвеждат вино за масова консумация.
 
   Кирил Павлов
  Георги и Елена на пейката в двора на тяхната къща.  
 
   Кирил Павлов
  Касетка с грозде, което производители от района продават на Дамяница, и от което предприятието произвежда вино, познато като No Mans Land.
   Сотир Байрямов на площада в с. Голешово .
   Георги и Елена на улицата пред тяхната къща в село Пиперица. Елена греда кози и градина със зеленчуци в двора. С пенсията си от 180 лв. Георги храни семейството, но не се оплаква. Роден в Пиперица и прекарал живота ситам, Георги знае и коментира всяка световна новина - от президента Буш, до Ядрено оръжие.
 
  Поглед към село Голешово от хълма над селото. Много от къщите са разрушени и останали необитаеми. Обитателите са предимно пенсионери. Поминъка е отглеждане на кози, грозде и картофи. 
 
  Бране на грозде Каберне. Лозарството е един от поминаците на жителите на района на Ничията  земя. След изграждане на кльона мнозина загубват нивите и лозята си. В последствие ТКЗС ги взима като от продукцията се произвеждат вина за масова консумация. Днес лозята са върнати в голяма част на техните собственици.
 
   Две от много изоставени къщи в село Лехово - едно от селата останало зад кльона след построяването му.
 
   Къща иззета от народната власт, след като член  на семейството успешно преминава границата.
   Бране на грозде.
  Кино залата на село Пиперица, построена в сградата на училището, сега е място за сушене на сено. Няма вече деца в селото и училището отдавна е заключено и необитаемо. 
  Къща иззета от народната власт, след като член  на семейството успешно преминава границата. По-късно превърната в първото училище в село Пиперица. Рисунки от двете страни на входа - граничар с автомат и дете. От дясно - граничар с автомат и куче. Надписи- "Учим се и бдим" и "Браним родината".
  Шест годишният Любомир Христов, чиито семейство има къща в с.Пиперица, прекосява зоната, която в продължение на години е била забранена за влизане. Изключение са правили само хора със специално разрешително.
Семейството му има лозе на самият кльон, което сега, след премахването на загражденията могат свободно да обработват.
  Останки от телената мрежа заграждала 10 километрова ивица земя, наречена Ничия, по пътя за с.Лехово.
Зад този пункт никой не е можел да премине без специално разрешение. Мнозина опитали се да избягат и несъгласни с политическият режим са намерили смъртта си . 
  Една от многото изоставени и разрушени къщи в с.Голешово. Зад падналата предна стена подредбата на стаята все още стои както е била напусната. 79 човека живеят сега в Голешово, което помни и по-добри времена преди издигането на кльона. 
 
   Дневната стая в една от изоставените къщи в с.Лехово.
   
   
   
   
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
7. krum.mituchev
08.12.12
11:01
az sam ot lexovo ida znaete 4enai xybavoto vino irakia sa lexovski a zenite ianovski
6. попова
13.06.11
11:30
жалко за хубавия раьон
5. Тангра
06.06.11
21:08
Светле, ти ли си човека за който си мисля или бъркам?
... и да ти направя лееека забележка ... “ничия земя“ има само на строго регламентирани места (ГКПП-та), а не по протежение на цялата “зелена“ сухопътна граница. Морската ни граница има 20 морски мили и е класифицирана, като “наши“ териториални води. “Ничия“ вода има ли?
Като ОР (ОЗ на НСГВ) ти казвам ...
Сърдечни поздрави на семейството ти и най-вече на твойте родители! :)
accionabg@yahoo.es
4. Ивайло Найденов
24.05.11
00:50
А аз бях граничар на заставата до Голешово,1987-1988 г. Имам прекрасни,незабравими, незаличими спомени от тази местност!!!
3. Манчев
24.01.11
22:20
Всяка година си ходя в Пиперица.Имам живи роднини всеоще там....
2. spasov
27.08.10
15:07
mnogo mee e qt za selata lexovo goli6ovo i piperica...priziv za xorata s mesten koren idvaite po 4esto...
1. мaнчeв
19.11.09
22:27
ЕЕЕЕЕЕЕЕ МОЙТО СЕЛО ПИПЕРИЦА...НАЙ-ХУБАВОТО :)
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.2263