Отдолу идат, бабо, сейменето,
сейменска песен пееха,
алян ми байряк, бабо, носеха,
на върх байряка носеха
хайдушка глава сечена.
Глава си, бабо, прилича
на твоя сина Тодора.
Баба им вели, говори:
- Сеймене, мори, сеймене,
моя си сина Тодора,
той си хайдутин не беше!
Изляла баба да види,
десим е глава познала
на нехин сина Тодора.
Викнала баба да плаче:
- Сино ле, сино Тодоре,
на кой си мама думаше:
"Не ходи, сино, хайдутин!" -
Сеймени баба миряха:
- Мълчи ми, бабо, не плачи,
аферим, бабо, машалла,
ама си сина родила,
алал да му е млякото,
що си го, бабо, хранила!
Девет си гори минахме,
доде ти сина фанеме,
девет си саби строшихме,
доде му глава земеме.