На територията на планината има само един резерват – “Алиботуш” (Славянка). Обявен е през 1951 г. (Постановление на Министерски Съвет No.1171 от 24.09.1951), а по-късно е признат за биосферен. Целта му е опазване на най-голямото находище на черна мура и рядка скална планинска растителност.
Заема площ от 1628 хектара, а буферната му зона обхваща 701,3 ха земи в горския фонд. Резерватната му територия е разположена при надморска височина от 1140 до 2212 метра (най-високите части на планината).
Когато се оценява флористичното богатство на резервата, не може да не се подчертае становището на един от най-бележитите ботаници на времето – акад. Н. Стоянов, който пише: “….рядко може да се намери на територията на България друг кът, където такъв голям брой своеобразни и характерни представители са събрани на едно място. Няма друга българска планина толкова богата на медитерански видове, флористичното богатство на която показва несъмнени връзки с това на Атон и на планините на Гърция.”.
В “Славянка” се наблюдават почти всички височинни растително-географски пояси, установени в нашата страна. Особеното тук е, че в иглолистния пояс на планината липсват съобщества от бореален тип и се развиват съобщества от по-южен тип, като тези на черната мура, а в пояса на мезофилните дъбови гори участват съобщества от обикновен кестен. Тук има и елементи от вечнозелена растителност. Твърде своеобразна е растителността и на субалпийския пояс, където вместо плътна тревиста покривка се издигат голи варовити скали, чиито пукнатини са изпълнени с редки растителни видове. Това са предимно ниски форми, прилепнали към скалите и сбити във вид на плътни възглавнички. Количествено преобладават малките храстчета и полухрастчета, а също и видове с плътни розетки от твърди листа.
Най-широко разпространен дървесен вид е черният бор, който заема по-ниските части на резервата. Много интересна е формата “петродан”, отличаваща се с много по-висококачествена дървесина в сравнение с обикновения черен бор.
Над горите от черен бор се е настанила черната мура – един от редките и най-интересни представители на нашата дендрофлора. Местата, където расте, са сухи до умерено сухи и сравнително топли. Те са по склоновете на планината, предимно на изложение със северна компонента, върху хумусно-карбонатни, най-често маломощни почви. Смята се ,че в района на местността Старата мура се намира най-голямото естествено находище на черна мура в описания ареал. Възрастта на гората е около 60-100 години, като отделни дървета достигат и над 200 години.
От горскодървесните видове типични за резервата са и обикновеният бук, водният габър и отделни индивиди от бяла мура. От реликтните дървесни и храстови видове може да се спомене наличието на отделни индивиди от обикновен тис. Други интересни видове са борисовата (остролистна) ела, приемана от редица автори като отделен вид, кошаниново бясно дърво, маслинолистно вълче лико и др.
Изключително разнообразна е и тревната растителност. Тук са установени над 1400 вида, като 20 от тях са български ендемити, а 42 – балкански ендемити. Могат да се споменат и редица други защитени, редки и застрашени от изчезване видове, включени в Червената книга на България, каквито са венериният косъм, алпийската крехка папрат (Cystopteris regia), гръцката (Fritillaria graeca) и дряновската ведрица (Fritillaria drenovskyi) и др. Голямо е научното значение и на много други растителни видове, като дряновският карамфил (Dianthus drenowskianus), белоцветният шпорец (Delphinium albiflorum), славянското котенце (Pulsatilla slavjankae), костовата тлъстига, ресничестият дебелец, стрибърниевата каменоломка (Saxifraga stribrnyi), дългошпорестата теменуга (Viola delphinantha), пиринската дълговлакнеста теменуга (Viola orphanidis) и т.н.
Разнообразно е фаунистичното богатство – шипоопашата и шипобедрена костенурка, македонски гущер, рядко котешка змия и др.Сравнително богата е орнитофауната, а от бозайниците могат да се видят сърната, дивата свиня, лисицата, язовецът и др.
Поради голямата отдалеченост на резерватната територия от селища и включването й в граничната зона реална опасност от пряко антропогенно въздействие почти не съществува. Има известни проблеми с пашата, но те са лесно отстраними.